11 янв. 2019 г., 15:31

Пъртина в полето 

  Поэзия » Пейзажная
419 1 0

Небето изсипа снежинки-

нарязани бели дантелки.

И сякаш натрупа годинки,

завързани с бели корделки.

 

Белеят на моето рамо

и мокрят ми черна кошуля.

Във мен се надига не само

възторг, но и весел се пуля.

 

Замлъкнал пък Шаро на двора,

уплашен скимтене започва.

И скри се наежен в обора,

остави оголена почва.

 

Замлъкнаха всичките птици.

Утихна водата в дерето.

С кокилите- мойте чепици,

оставих пъртина вполето...

 

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??