Небето изсипа снежинки-
нарязани бели дантелки.
И сякаш натрупа годинки,
завързани с бели корделки.
Белеят на моето рамо
и мокрят ми черна кошуля.
Във мен се надига не само
възторг, но и весел се пуля.
Замлъкнал пък Шаро на двора,
уплашен скимтене започва.
И скри се наежен в обора,
остави оголена почва.
Замлъкнаха всичките птици.
Утихна водата в дерето.
С кокилите- мойте чепици,
оставих пъртина вполето...
© Никола Апостолов Все права защищены