Какво е "Първа литургия"?
Последно свързващо звено -
държавен изпит все едно!
Владиката е тук съдия!
Изслушва я и сам решава,
дали четецът заслужава
да бъде огласен за поп!
И литургията е днеска!
Един семинарист във треска
изпаднал - целият трепери!
Уж има глас, и стан, и сила,
а пък душата му се свила -
не може кът да си намери!
Свещеник, опитен и стар,
пожалил своя млад другар:
- Не се плаши и се не бой!
Владиката - нали и той
е като всички ни - човек!
За всяко нещо има лек!
А лек за "Първа литургия",
е чашка странджанска ракия!
Две глътчици като изпиеш,
и на страха си ще надвиеш!
Шишето си е зад пердето!
Налей си странджанска ракия -
тя дарбите ти ще разкрие!
Гласът ти ще се извиси,
та църквата ще огласи!
Ти имаш глас, и стан, и сила,
косата ти е като свила -
с тях булките ще впечатлиш!
Не може да се провалиш!
Младежът взел иззад пердето
с треперещи ръце шишето
и пет-шест глътчици изпил,
но над страха си не надвил.
Надигнал втори път шишето -
прелял си смелост във сърцето!
И си казАл: " - На прав съм път!"
Надигнал го за трети път!
И се забравил: пил-пил-пил -
почти шишето пресушил!
И се почувствувал готов,
да слави Господа с любов!
И се изправил пред амвона!
Изгледал с две очи салона
и извисил гръмовен глас!
На много служби бил съм аз,
но тука - трябва да призная -
такова зрелище не зная!
То беше Божи гняв и сила!
То бе Харибда, беше Сцила!
Огньове, гръмове, стихии,
библейски притчи, чудесии!
Иконите се съживиха!
Светците се разединиха -
едни ушите си закриват,
а други хитро се подсмиват!
И непорочните светици,
с искрици в кръглите зеници
и непокорство във очите,
а-ха да слязат от стените -
готови долу да се спуснат,
но нещичко да не изпуснат!
А Сатаната! Той през кръста
от яд и злоба ще се пръсне,
че кротките енориаши
така неистово се кръстят!
А, на владишкия чердак,
владиката - суров и благ,
е като закован, изваян.
Какво си мисли той - не знаем -
ни кима в знак на одобрение,
нито излъчва възмущение!
Прибрал се в своята обител
и праща клИсаря-вестител:
свещеникът да се яви,
оценката да му яви!
И ей го попчето смирено,
изправено като вретено,
напълно вече изтрезняло -
изглеждало все още цяло
и на краката си стояло,
ала готово да се срине,
да се разпадне и загине!
Владиката започнал благо:
- Е, чедо, много ми бе драго
да чуя славното ти слово!
И от сърце ти казвам "Браво!",
ала и ти си кАжи право:
какво така те вдъхнови?
Защото, в многото ни дни,
такава бляскава прослава
към Господа и толкоз хули -
към Дявола - не бяхме чули!
Семинаристът си признал:
- Зъл страх ме беше обладал,
затуй посегнах към шишето
(случайно беше зад пердето),
и две-три глътчици изпих,
но над страха си не надвих.
Надигнах втори път шишето -
усетих смелост във сърцето!
И си казАх: "- На прав съм път!"
Надигнах го за трети път..!
И се почувствувах готов,
да славя Господа с любов!"
- Следих с внимание голямо
аз твойта проповед. И само
пет малки грешчици открих.
И грешките ти са такива:
*
Адама Ева изкусила
със ябълка, а не със слива!
*
Исуса Юда е предал,
а не - да го е таковАл!
*
След всяка тропа се повтаря
"Амин, дай Боже!" Не - "Наздраве!"
*
На булките - да го целуват -
не трябва пенис да се дава,
а само кръст им се подава!
*
И от олтара се излиза
изправен, както се и влиза -
а не с пълзене на колене!
Тез грешчици не са големи.
Узнах причината за тях,
затуй не ти ги тургам в грях!
Теб с глас, със стан, със дух и сила
природата те е дарила!
И имаш моя благослов!
Ти за свещеник си готов!
....
Амин, дай Боже! Бог да дава
и нас така да оценяват:
и десет грешки да допуснем,
годината да не пропуснем!
А "Странджанска..." дорде се лее,
и таз поемка да живее!
© Ангел Чортов Все права защищены