С първото кокиче
цъфна и надеждата.
Стрелна се в простора
като щастлива ластовица.
Подскочи нависоко,
литна над стобора,
Опита се да пипне
даже слънцето.
Поседна доверчиво
на слънчевия лъч,
загледа се далече, в синевата.
След туй замига със очи
и скочи на земята.
© Румяна Маринова Все права защищены