Напред! Към финала!
Оркестър – свирИ „туш”!
Да застреляме Надеждата и Вярата –
Любовта сама ще умре, сеньор!
Луната ситничко да нарежем
в порно фрагменти, сеньор –
всички пролетни сънища на Девата
на самотните да раздадем.
И не бъркай, сеньор, либерта с либидо!
Пустата палуба не е победа.
И песента на Надеждата не е изпята –
само вехтите глупости съм изхвърлила.
Към бариерата! Напред! Към финала!
Да нокаутираме сърцата, сеньор!
Не плачи, моя светлоизгревна Вяра –
първи ще пресечем лентата.
Аз съм от твойта страна на барикадата!
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены