Не си въобразявам, че мога да пиша, нито пък съм писала скоро стихове, но исках да направя първата стъпка и да публикувам нещо, което преди малко ми хрумна. Наистина не знам дали така се пише, изобщо римата дали съм спазила, но за опит пари не се взимат, само някоя критика... Но аз търпя на критики и ги оценявам!
Бъди росата, от която ще отпивам сутрин,
бъди за мен искра от пепелта,
бъди живот, изпълнен с много ритми,
върни ми чувството, че съм жена.
Изгаряй ме, пламти... Заливай!
Бъди човека, с когото цял живот,
в радост, болка, скърби и неволи,
съдбата ще посрещна с благослов.
Обичам те, защото си различен.
Обичам те, защото аз разбрах,
че друг едва ли има на земята, ...