Първолак, първолак,
ученик съм вече аз.
Щастие голямо
и за татко, и за мама!
Сутрин вечно тя трепери
дали тетрадките си ще намеря,
дали домашното написах,
или във игри се пак улисах.
Татко казва ми: - Учи,
стига вече с тез игри!
Но на мен ми се играе
със играчки - не с буквара!
Първолак, първолак,
ще ви кажа нещо аз:
чудо пък голямо,
учен аз като не стана!
© Антония Генова Все права защищены