тьга се изписва вьрху лицето
и оставя следите си
до една усмивка грешна
плахо озаряваща алени устни
и радост спотаена
пропускаща бледите льчи
на залязващото сльнце
трьпнещо в тьрсене на синия простор
на пощадата сгряваща света
и сух пяськ стичащ се по прьстите
от морска пяна
отмиваща страданието
на жадуван дьльг пьт
задушаващ вечния покой
на есенни листа
и поглед гладен
прикрива пороя в душата
чертаещ театьр нов
тьрсещ спасение в бягството
и изпьлнен с безстрашие и познанство
на копнежи вечни
скрито притихнали до прага на един самотен дом
нови мисли изплуват еуфорично
и се гонят в тьмнината на нощта
до дьлго oчakвания сльнчев льч
на ден нов
докосващ наново измисления свят
свят пьлен сьс свобода... простор... закрила
свят спасение
© Гергана Все права защищены