Сцената...
Онази тясна, срамежлива, изпълнена с гладни погледи сцена!
Тъжна роля в кратък стих.
Завесите отдавна спуснати играят своя жалък танц.
Времето не е от значение, когато думите рисуват публика от бели листа, хартиени...
Глътка дим... цигарен дим и секундна тишина.
Аплодисментите са за масата, на която забит е ножът на Вдъхновението.
................................................................................................................................
Среднощните пътища търсят изгубения пътник...