Път

26 окт. 2011 г., 14:03

Поэзия

969 0 10

Като шарена змия се точи,
гърчи се, издува гръб,
от очите бликнало поточе,
дълбае в острия му ръб.
Бариери спъват ме и падам,
по дъно мочурливо пълзя,
острието, времето подава,
бодилите да отстраня.
Дочувам шепот от вакханки,
ехото удави песента,
отеква в душевните останки
несвяст, докоснала плътта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Път

Искате да прочетете повече?

Предложения