mqy4e (Енигма)
21 15
10 окт. 2009 г., 12:12

Път 

  Поэзия » Философская
562 1 2

Неравен път пред всекиго стои,

макар такъв, човек го извървява,

животът толкова бързо се топи,

че даже не усещаш как минава.

 

Задъхано, напрегнато вървим

препъвайки се, пътят продължава,

търчим към край, от който се боим,

дори не знаем колко още път остава.

 

За да вървим, необходими са мечти,

надежди, дето пътят да окрилят,

безкрайно нужни са, не можеме сами,

те карат личността да преоткрива.

© Енигма Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не е важно, колко път остава.
    С надежда нека да вървим.
    Животът скучно преминава,
    когато нямаме мечти.

    Хареса ми.Поздравления!
  • Като пеперуди в пламък...

    "...търчим към край, от който се боим,

    дори не знаем колко още път остава...."

Предложения
: ??:??