Погледът ми, вперен в синевата,

прави път между небето и земята,

вече са готови да пътуват-

мислите, които теб жадуват.

Все разлистват облаците бели-

пътя към високото поели,

търсят те, навсякъде се спират,

но от теб - и полъх не намират.

Залеза решават да попитат

и към него мислите политат,

пръснатите облаците се сливат

залеза внезапно го закриват-

взимат му последните искри.

Пътят избледня - съвсем се скри

и на мястото от облачни следи-

вече греят малките звезди.