Малката сърничка тича си сама,
детенце пак я следва в тъмната гора.
Как ли ще намерят пътя към дома?
Клонче се пресегна (жалостна ръка).
– Идвай, малка Фейо, тичай към света!
– Изходът е близо. – чу се от река.
– Имаш ли си шпага, Феичко сама,
Тя ще те спасява в тъмната гора.
Вещици те гонят, демони в нощта.
Имам свойта сила, тичам с вятъра,
бързо се прикривам, ето изхода.
Мен сега ме чакат близо до града.
© Станислава Димитрова Все права защищены