Вървиш приведен в уличките тесни,

тежко е, кръста свой на гърба си влачиш.

Войници с шлемове и копия те мушкат,

тълпата те замеря, името ругае.

Вървиш нагоре, хълма за да стигнеш,

там съдбата начертана ще посрещнеш.

Отдавна знаеш Боже що те чака,

щом с греховете наши ще се срещнеш.

А само преди седмица крещяха ти, Осанна,

ала делата твои сякаш бяха неразбрани.

Че хората очакваха цар днес на земята,

а по трънливите пътеки ги поведе ти към небесата.

Сега те съдят, кръста свой си носиш за разпятие,

приведен изтерзан да ги спасиш от греховете.

Венецът трънен те пробожда, болките разкъсват те,

изгаряш в огън, кръв капе от сърцето и бичуваното тяло.

Отвеждат те на хълма, там за да те разпнат,

и ще поемеш с радост греховете, нашите.

Ще предадеш духа си, после ще възкръснеш,

и с възнесението греховете взимаш в небесата.

А ние ще сме тук ругателите твои,

съдници без време що ще правим?

Животът пак ще си тече напред,

и хората за тебе ще забравят!

Те ще забравят чудесата твои,

ще гледаш ти отгоре, тях ще помниш.

А времето когато дойде пак ще слезеш,

за греховете и цената ти да ни припомниш!