Вече мога да си измислям улиците,
по които несигурно си вървяла.
Да припознавам ароматите на просторите,
да прескачам птичите сенки
и да чувам скърцането
на отворените прозорци от детството ти.
Насън присядам при входа на лабиринта
от безприсъствени спомени
и наум си броя:
"Тук ме няма - тук е можело да ме има".
Фикциите са винаги по-желани от фактите,
дъгите от дъждовете, ...