Път към утеха

28 февр. 2008 г., 18:13

Поэзия » Философская

592 0 4

По пътя на неизвървените страсти

самочувствието ми се търкаля.

Исках май да го погаля,

но после със ужас разбрах -

то се крие сред локви от страх.

Преди да продължа -

приютих го отново.

Поизтупах го пак -

поизмих го - готово!

Закачих го отпред -

да бъде пътен знак...

Някъде там са мислите ми

за провалите и победите,

за приелите и неприелите

форма и съдържание мои мечти,

за коловоза от щастия и самоти.

Тикам свойта хилава каруца

по черния път от моите страсти.

До мен доволно понакуцва

ухиленият верен разум

и наивно някак си опашката върти.

Дали денят ми ще се просветли?

По разкаляния селски път

разочарованието и любовта

със вплетени ръце вървят.

Не зная права ли съм

или може би греша...

Искам с оптимизъм да се утеша.

Аската (Ая Цонева)

2008-02-29T08:43:10+02:00

Приеми малко оптимизъм и от мен,въпреки че трябва да бръкна надълбоко,за да го намеря!Все пак ти го пожелавам!Така сме,щото ни липсват витамини....
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-02-29T07:42:31+02:00

Така е, Люска...разочарованието и любовта
вървят ръка за ръка, но трябва да сме оптимисти
и да виждаме добрата страна на нещата.А без любов
не може...дори да има и разочарвание...тежко му,
който не е обичал или не е бил обичан...с обич за теб.
lips_of_angels (Ем)

2008-02-28T21:21:19+02:00

Много ми хареса!Прекрасен стих-криещ много истина!поздрав!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2008-02-28T20:28:46+02:00

Много психологически подход за утеха, Люска!
Но правилно си избрала вярата, тя е единственият път за утехата!
Поздрав!