Няма връщане назад,

кога студа скове ни,

а душата ни се скрие

зад небесните завеси.

Гледаме с ужас и

плачем в страх, че 

същото ще стане и 

с нас. А връзки и познати 

вече нямат власт!

Тук оставаш сам! 

Няма власт над своята 

природа тленният човек. 

А защо борбата земна е 

така жестока, като края 

му е прост? 

Начало или край?

Малцина само знаят го това.

А накрая осъзна, че

животът му е една борба

за края грозен и това е...

Но, не е! 

Тленният човек, с 

висше надарен, има 

светлинка една, 

надежда казва се това. 

Че краят всъщност е начало,

началото на вечността! 

Ей това го човекът крепи,

до края на земните му дни!