Път нататък

19 окт. 2014 г., 11:00

Поэзия » Гражданская

249 0 2

Съдбата - сложена на карта

и времето е против нас.

И пак ли ние сме на старта

в последния - дванайсти - час?

Сгъстяват облаци боите.

Небето губи хоризонт.

Нима сега не се боите

от скрития небесен фронт?

Слънцата днес не са на мода.

Брадати облаци - над нас.

За тях - голямата изгода

да упражняват свойта власт.

Гърми, трещи и се раздира

едно небе без цвят и знак.

И както вече се разбира,

затри се български юнак.

Народ-страдалец, като мишка

отдръпна се и на: се скри!

Отрони сетната въздишка

и път нататък не откри...