Прекрачвам прага
на всичко неказано.
Прехвърлям мисли,
събития, факти.
Стремежи, болни съвести,
размисли,
а по пътя ми...
едно сърце смазано.
Владея бури, задържам фактори,
превърнах делника си в хаос,
прелистих книги забравени,
път със сърце крачих.
Със себе си влизах в раздори,
със хората път не намирах,
властта превърнах в пародия,
а избора в недостигнато.
Живея във сбор от теории,
смъртта където е само понятие,
а всичко е само придатък,
а всичко може би е и така нататък...
© Jivka Koleva Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Направѝ най-трудното - стани господар на самия себе си »