Има пътечка нейде в гората,
светла и чудна, пълна с цветя.
Нея сънуват вечер децата
свити в юрганче, под пълна луна.
Там под лъчите на слънце омайно
тичат на воля, размахват ръце.
Малко меченце, сърничка незнайна
танци играят под синьо небе.
Вълчо прегръща агънца бели,
Лиса с кокошки пошива гоблен.
Сто пеперуди рисуват дантели,
всеки за мир и любов е роден.
Има пътечка светла и чудна,
знаят за нея само децата.
Тръгват натам в нощ непробудна,
с топло юрганче завили луната.
© Хари Спасов Все права защищены