Пътека
За последен път ще излея
светлината, сълзи ще раздавам!
В чаршафите гробна постеля
ще свия за теб на прощаване!...
Подозрително пак ме поглежда
безукорност - в погледи скрити.
Май погребахме всяка надежда,
а защо ли се търсят очите ни?...
Калдъръмите кротки ще екнат
под безбройните стъпки, познали,
че твоите стъпки пътека
от връщане - в тях издълбали.
© Десислава Вълова Все права защищены
Пожелавам ти да се върне надеждата...по пътеката!