П Ъ Т Е К А
Изнизва се
животът,
а още
търся аз…
Кога
ще те намеря
теб,
истинска Любов?!
Душата
те жадува…
Душата ми
се гърчи…
Ела,
лице открий,
сърцето
успокой ми.
Побързай,
залезът догаря.
И скоро
ще се спусне
мрак.
Бъди ми
светлинка
в нощта.
И дай ми
силна вяра –
да поема
по дългия си път
спокойна.
В тъмното
оставила
пътека...
© Вили Димитрова Все права защищены