Sniks (Събчо Събев)
22 19
28 окт. 2022 г., 12:43  

Пътеката 

  Поэзия
394 0 8

 

 

Стъпка по стъпка,

лека полека

утъпква човекът

пътека.

 

Къде ѝ е края,

накъде води

човекът не знае,

но ходи.                  

  

Влачи се, бяга,

от умора умира,

но бърза човекът,

не спира.

 

Пътеката чезне,

край него обрасва.

Спре ли човекът-

мухлясва.

 

Затова тича,

спъва се, става,

мрази, обича,

но продължава.

 

Тътри два крака,

дири все брод

през пущинака

живот.

 

А той подивял е

обрасъл с неволи,

но ние се борим.

Защо ли?

 

Участ не лека

е тази пътека,

която проправя

човека,

 

за да научи

друго човече,

как се прави

пътече.

---------------------------------

Макар да разбира,

от обич забравя-

Пътеката всеки

сам си проправя!

------------------------------

© Събчо Събев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления! Чудесно си се справил! Пиши!
  • Благодаря ви приятели за хубавите оценки. И ѝ-то също е оправено
  • Все по пътеката, все по пътеката - цял един живот и така до края... Хареса ми!
  • Много смислен и хубав стих, Събчо!
    Хареса ми!
  • Хубаво!

    Къде ѝ е края: от клавиатурата на настолния - ѝ - Shift+x
    а̀ ъ̀ о̀ у̀ ѐ ѝ ю̀ я̀
    А̀ Ъ̀ О̀ У̀ Ѐ Ѝ ю̀ Я̀
  • Интересна форма, мелодична и ритмична като хода на времето.
    Поздрави! Успех!
  • Това е един житейски път, една житейска философия!
    Поздровления!
  • И е най-щастлив, когато малката пътечка изведнъж стане голям хубав път
    Хареса ми, много и е ритмично!
Предложения
: ??:??