24 февр. 2015 г., 23:59

Пътепис 

  Поэзия » Любовная
648 0 0

Пътепис

Тичам все напред, в лъчи пътят озарен е,
всичко ясно е и по-красиво от преди.
Вече няма го и миналото бреме,
остана някъде по моите следи.

Напред поглеждам - виждам бъдеще,
назад да се обърна аз отказвам.
Стиснал силно спомените все,
за стари грешки пак да се наказвам.

Простил за миналото - незабравил,
единствено напред вече ще тичам.
И може би ще се досетите, че съм се справил,
защото ми помогна и момиче.

В нейните очи откривам силата,
след всяко падане да се изправям.
За мен тя винаги ще е най-милата -
за нея всичко мога да направя.

© Серафим Аянски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »