горицаЗелена (Нели Димитрова)
82 171
25 мар. 2005 г., 13:17

Пътища 

  Поэзия
1277 0 14

Пак преминах един кръстопът,

ненамерила  вярна посока.

Помъдрях  или само без дъх

просто тихо умирах  от болка?

 

Утаени в душата  тежат

думи жалки и грозни обиди,

а под тях светли спомени спят

с избелели копнежи завити.

 

Уморих  се, а в мене трепти

пеперудено  нежно безумие

и ме галят омайни  лъжи

от красиво изпредени думи.

 

Доизпивам докрай, като в транс,

тъмна чаша  жадувани грешки,

и, пияна от свян и от срам,

пак флиртувам със истини тежки.

 

Аз коя съм , защо моят път

се разлива в различни посоки,

по които мечти ме зоват

и ме сриват усмивки жестоки.

 

Ала знам, че във  краткия срок,

отреден ми от вечното време,

ще изкупя вините с любов

и по млечния път ще поема.

 

© Нели Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??