Пътища

18 авг. 2011 г., 16:55

Поэзия

419 0 2

ПЪТИЩА

В живота пътища безкрайно много

човекът среща в своя си вървеж.

Да искам малко аз не съм готова,

а много - ти не можеш сам да ми дадеш.

Затуй сега и нашите пътеки

за малко или много се отдалечават.

В живота няма никога " навеки" -

съдбите ни се вече разминават.

От туй сега трагедия не правя.

Добре си знам: "на сила хубаст не върви"-

Аз знам, че лесно няма да забравя,

сърцето ми ранено горко ще кърви.

А таз съдба от погледи човешки

ще скрия - надълбоко да остане в мен.

Това за тебе може да са грешки,

за мене ще остане спомен съкровен.

alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-08-19T14:06:02+03:00

Много истински стих!Поздрави, Анка!
Katriona (Кети Рашева)

2011-08-18T18:45:01+03:00

Всяка любов се измерва с две величини - Тя и Той. И всеки от тях си има своя истина, за един е обич съкровена, за друг - просто грешка. Хубав стих, хареса ми много!