Колко дълъг път до тук извървях
и колко ли още остава?!...
Асфалтиран, павиран, дори разкопан,
а понякога аз го прокарвам.

Колко крайпътни срещи случайни,
колко избори на кръстопът.
Понякога грешни. Завой, отначало
тръгвам с надежда по новия път.

Когато умората ме налегне,
и сърцето поиска да спрем,
ще отбия в страни и ще си полегна,
в мрака под звездното нощно небе.

И ще гледам другите пътници,
забързани как подминават,
сами някои, а други със спътници
как по пътя напред продължават...

Фокусирани в крайната точка,
заети да съществуваме.
нека поглеждаме през прозореца
докато все още пътуваме...