Пътни неволи

21 янв. 2021 г., 10:36

Поэзия » Философская

281 0 2

По хлъзгави улици и остри завои,

раздрънкана върви душата.

Хлътва със болка в дупки безброй,

търсейки брод във мъглата.

Буря от сълзи гърми разярено,

кални обиди заливат стъклата.

Шофиращи, чувствата уморено,

питат: "Ще издържи ли колата?!"

А всеки доближен светофар,

става мигом червено чудовище

и за бедната кола няма в дар

предимство и на едно кръстовище!

Разбрах - няма верен път тука!

Бензинът стана страшна сума,

а и вече чувствам - ще се спука

сърцето, като изхабена гума...

amethyst (Калин Пантов)

2021-01-22T11:00:17+02:00

Много мило, Милена! Благодаря ти от сърце!
zelenaradost (Милена Френкева)

2021-01-22T10:53:12+02:00

Разказваш весело за тъжни неща, защото имаш рядък талант да разсмиваш и сред море от сълзи! Поздрав и попътно вдъхновение