Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
1 дек. 2017 г., 19:21

Пътничка 

  Поэзия » Другая
456 0 16

             Една жена пътува в мрака,

             лице в прозореца опряла.

             Разсърден змей – свири влака,

             сред чужда пустош снежна, бяла.

 

             Българска жена и майка свята,

             оставила далеч деца и роден дом.

             Събрала свойта мъка от земята,

             не говори, а очите ѝ са будещ стон.

 

            Една жена – светица във беда,

            ръцете си във кръст събира.

            Да моли Бог за своите деца!

            Пътува, пътува и не спира...

© Хари Спасов Все права защищены

Посвещавам това стихотворение на всички български жени! Наши майки ,сестри и сроднички! Оставили свойте деца, за да заминат на работа в чужбина! Не видели първите им буквички! Не разбрали за първата им любов! За първата обида и първата сълза! Поклон пред майчината всеотдайност!

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря,Веси и Люси!
  • Ех, Хари, колко си прав. Аз познавам доста такива жени, които се борят сами в Австрия и плачат вечер на възглавницата... И не само български. Украинки, рускини, какви ли не...Една украинка седем години не си беше виждала детето, защото българките поне могат да си ходят по празници, а тези, влезли без виза, кой знае как, не могат да излязат и после да се върнат... Тъжен свят и ти си го отразил с умение!
  • Прекрасно посвещение, Хари! Респект!
  • Благодаря,Ирина и Пепи!
  • Нямам думи! Тъжно!...
  • Колко сила е необходима ,тази нежна половинка от обществото да отиде "на печалба"!Тъжна действителност,дано виновните се осъзнаят и направят живота й такъв,каквото е призванието й!Добре си отразил проблема,Хари!
  • Благодаря,Албена,Марги,Вели и Валя!
  • Трогваш, Хари! Прекрасен стих, излязъл от доброто ти сърце!!!
  • Без думи! Само сълзи! Браво, Хари!
  • Затрогващ стих, Хари!... Заслужават го!. . Поздрави!
  • Така е Нина!
  • Поклон пред героизма им...мизерията ги принуди да оставят деца и Родина...
  • Благодаря,Рени и Виолета!Христо,точно определение!Та под османско владичество момите за женене са имали наниз от пендари.Сега пътуват по света да хранят децата си!Срам!
  • Тъжно, сиво, срамно и злокобно време е Хари щом пишем такива стихове, но пък може би точно те ще помогнат да преминем през тези черни води. Поздрави!
  • Поклон!
  • Доземи!
Предложения
: ??:??