13 окт. 2023 г., 12:26

Пътник през нищото 

  Поэзия » Философская
313 5 8

ПЪТНИК ПРЕЗ НИЩОТО

 

Тъгите ми са все неравноделни

и мога с пръсти да преда мъглата.

С мълчание стартира понеделник,

и седмица съм роб на тишината

 

В сезоните – отдавна безпосочни,

как няма кой да превърти стрелките?

Довчера бил в живота ми стрелочник,

любимият е вече звезден скитник.

 

Дъждовни сенки нощем ме спохождат,

сълзата ми безсънна натежава.

Преди да се превърне в моя кожа,

съзирам мрака – как се нажежава.

 

Зениците ми приютяват гневни

и с неохота дебнещата скука.

В дъгата през сърдечните ми бездни

забива тя ръждивата си кука.

 

Все страшни приказки среднощ сънувам.

Дали домът ми не е бил орисан –

да бъда бродник, без да се сбогувам,

щом краят им остава недописан?

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??