Пътуваме насън
И времето не ни стига
Да се радваме на
Каквото имаме
Седем нощи
И същото се повтаря
Хвърлено през прозореца
И изритано през вратата
Седем еднакви денонощия
Бой
Таксита
Караници
Реклами
Петдесет инча
Плосък екран
Двайсет и четири часа
Вечеря
На тъмно
За да не се събудят децата ни
И само се гледаме
За да не се изкълвем
Като зимни врабчета
Гарги
Накацали по еднакви
(седем дни в седмицата)
Дървета
Пътуваме насън
И краката ни не стигат педала
На спирачката
Пропаст
Се прозява
И в малкото огледало
Всичко изглежда по-близо
За да ни накара да бягаме
По-бързо по кривата
Действителност
На
(седем дни в седмицата)
Деня
Часовниците ни са спрели да тракат
Защото времето няма значение
Уморени сме от фалшиви предавания
И надежди за бързи промени
И сме деца
Вече увяхнали
Защото няма кой да ни спре да растем
... аз исках да имам приятели
Аз исках да бъда поет
А не да ръждясвам сам в стаята си
И с всички които не можаха да се спасят
И не можаха да излязат при нормалните
Пътуваме всяка вечер насън
Седем дни в седмицата нанякъде бягаме
Двайсет и четири часа
И пак не ни стига времето да се радваме
И се правим
На поети
И на художници
И на музиканти
На клоуни се правим
И на улични хулигани
Седем дни в седмицата
Се правим на някого
За да имаме сили да бягаме
1 май 2011
© Десислав Илиев Все права защищены
Разтърсващо!