8 авг. 2014 г., 20:37

Пътуване 

  Поэзия » Другая
374 0 2

 

 

             ПЪТУВАНЕ

 

 

Не съм злопаметна, не помня

отдавнашни обиди и злини,

но някак си против разума, от спомена

душата не забравя и боли.

 

Натрупани емоции думи споделени

отново оживяват в паметта

от времето, когато уж запленени

от любов, не знаехме за вечността.

 

И ден след ден лъжлива обич

живота ни изпълва, като магия

не подозирайки, че истинският обръч

ще затегне и душа и шия.

 

Но всичко във пространството ни чака,

случайности вселената не знае,

щом пътник на живота си във влака

пътешествайки ще осъзнаеш.

 

Пътуване към себе си, безкрайно,

с търпение и кротък благослов,

с любов и обич всеотдайна

за истински живот да си готов.

 

Не съм злопаметна, не помня,

към себе си отдавна веч пътувам,

преминах гарата на спомени,

познах душата си и тържествувам.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Истина е, Генка: умът забравя, сърцето помни. Натрупаните негативи охлаждат чувствата. Но по-добре с благост и търпение да преодоляваме тези бариери, отколкото с дребнава отмъстителност да ги правим по-големи...
    Мъдри послания, споделям.
  • с много топлина и благост написано... стопли ми
    душата и сърцето, Джуди... прегръщам те..
Предложения
: ??:??