7 сент. 2007 г., 15:55

ПЪТУВАНЕ 

  Поэзия
901 0 5
 

И ако всички наши мигове

се съберат в един,

това ще бъде празник.

Две свещи,

запалени през пролетта,

ухаещи на есен,

с тела от ледени висулки.

Отказваме

във бъдещето да прозрем,

защото в миналото

винаги е лято.

Светът ни е казино,

в което всеки ден

залагаме живота си,

за да спечелим спомени.

Така пътуваме през времето.

Живеейки по право,

умирайки по навик.

© Цонка Людмилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??