Рисувам те... или сънувам...
Мъглата... пред погледа се стича.
Криле от цветната есен ревнуват
и ме обгръщат с нежно обичане.
Милват ме ръцете ти страстно.
Зад нас бушува синьото море.
Воала пада. В целувките гасна.
Потъвам в очите ти - черно небе.
Рисувам те... или сънувам...
Илюзия си на мойто сърце.
Към тебе, Любов, все пътъвам...
В усета ми изминаха векове...
26 09 2019
© Надежда Борисова Все права защищены