ПЪТУВАНЕ В БЕЗКРАЯ
Когато ти пред мене се яви,
потръпна мракът и откърти дрезгав глас,
пронизан от безброй изгарящи лъчи,
разтресе се и срина се в тоз час.
Не беше ти пред мен тогаз, но се яви,
с душата си дойде и ме погали
и бликнаха в очите ми сълзи:
защо ли, мили, толкоз се забави?
Но не от жал, от радост плача аз,
заслушана във твоите слова преблаги,
немеят и очите ми в захлас, ...