Тръгнал си по пътя благ,
ходиш към звездите чак
и незнайно от къде
Господ тихо те зове.
Поогледаш се и виждаш,
много братя и сестри,
близо са до теб, дерзаят,
искат вечния да опознаят.
Какъв си бил, това сега не споменавай,
гледай ти напред, помагай,
сам ти себе си раздавай.
Любовта тури за украшение,
мъдростта пък за ограда.
Страх какво е, ти сега недей се спира.
Гледай напред,
към обещания ни златен век.
Радваш се на всичко
малко и се чудиш, как така не
си го виждал до сега.
Гледаш малките мушици,
даже малките тревици,
радост блика покрай теб,
изумен от този свет,
който Господ е създал,
няма проза няма жал.
Има само тук веселие и любов
към ближния и Бога.
© Ивайло Стоянов Все права защищены