ПЪТЯТ
на Евтим Евтимов
Вървиме ний по пътя вечен,
нали е всеки на това обречен.
Вървим по път предначертан,
всеки е за нещо тук призван.
Милиони са изпаднали в забрава,
сал малцина се покриват в слава.
Кой с делата си достойни,
кой със ужаси безбройни.
Кой със огън и със меч,
кой с перо и блага реч.
Няма вечни на тази земя,
всякой поляга накрая в пръстта,
но диря всеки след себе остава,
диря на позор, или диря на слава.
Какъв е пътят на мутрите и милионерите,
такъв в историята не ще да намерите.
Вечни остават онез магистрали,
що хората на изкуството са създали!
с. Сенник,
09.06.2016г. М. Маринов
© Марин Маринов Все права защищены