Пребродих нови земи,
вървях по чужди пътеки,
оставих дири, където
сърцето още боли...
Пожънах чужда омраза,
сях нежелано добро;
грешни думи ли казах?
У́роки хванах от лошо око...
Седем живота живяла,
седем любови вдън земя закопала,
седем химна с вятъра разпиляла,
седем гряха без свян си признала...
Седем пъти в Ада горях,
седем пъти от пепел възкръсвах,
седем пъти назаем живях...
Седем пъти - отново се връщам!
Отеснели обувките, връзките окъсели,
изгревът предвещава деня...
И пътят е същият - моят път -
моя голгота, моя част от света!
© П Антонова Все права защищены
Влади - благодаря ти и че забеляза раздела, значи съм на правилното място, щом си ме разбрал! 🍀