Пътят на  устните...

Нощта е тихото пристанище където

приста́ва разлюляната ми плът

и търся след Безкрая на морето

на любовта загадъчната гръд...

... Очите на безсънието взряни

във тъмното извайват чудеса,

а моите неуморими длани

пътуват дълго в твоята коса...

И устните пътуват, но се спират

на тялото ти в тайните места,

където като чудо на Всемира

енергия укрита на страстта:

неукротима и нетърпелива

очаква своя недокоснат миг

и ето –„Двете начала“ се сливат

със взрив и тържествуващ вик!...

... А върху нас на Времето вълните

връхлитат разбущувани и зли,

но правим вълноломи от душите

за да ги спрем, макар че ни боли́,

за да пътуват устните ми дълго

на тялото ти в тайните места

и с благодарност да те галя мълком

след всеки вихрен порив на страстта!...

Някога в морето