Безплодни ниви и бодливи храсти.
Тъй дълъг, дълъг път сред тях.
Заспали птици, отлетели страсти.
Дървета сенки и убийствен страх.
Далечен залез, уморено слънце.
Самотник тръгва към дома.
Кафява угар, малко зрънце.
Надежда, няма я смъртта.
Отчайващ вятър, пясък, пустота.
Прикрита е зад хълма тъмнината.
Безшумни стъпки, мъртва тишина.
С воал прозрачен идва самотата. ...