Пътят към славата е обречен, стръмен и кален. Ако някой те преведе през него бързо, лесно и чисто, ще потънеш по-бързо от очакваното – без ръка, която да те дърпа и води.

Аз ходя и пълзя, давя се, гладувам – замръзвам в тъмнината, но продължавам напред.

Защо ли? Защото, когато стигна славата моя, искам да вървя с нея напред. Искам да стоя прав, горд, без страх от препятствията и трудностите. Без нещо да ме влачи по незнаен, нежелан път. Не искам ръката на друг да ме дърпа, нито моята да стиска някого.

Слава моя, когато те достигна, нека се хванем за кутретата и вървим през трудностите на пътя чудовищен. Нека преминем през тъмнините , през калта, през лъжите на този свят.

Любима моя, ти си моята слава. За теб се боря – да бъда човекът, който те заслужава, лек като перо в този тежък свят. С теб ще направим мрака светлина, а светлината бъдеще. Нека вървим заедно по пътя – обречен, стръмен и кален. Защото сме обречени да сме заедно, да преминем всяко препятствие и от калта да направим райска градина. Вървя напред...