Малки капки паднаха от небесата.

С погледа си проследих ги и съзрях:

като утринна роса покриха те тревата,

други в шепата си ги побрах.

Плисна дъжд и сякаш чудо стана.

Вкупом тръгнаха по своя воден път.

След тях да тичам или да остана,

замислена къде ли ще се спрат?

Ще се търкалят, знам, по мокрите павета.

Ще чукат по прозорци и врати.

След миг ще стигнат дружно до морето

и в своя плясък ще ги потопи.

Задъхана дотичах до морето.

Потърсих ги, но в този миг разбрах.

Те всички сляха се и ето,

безкрайна морска шир пред мен видях.

Замислих се за кръговрата сложен.

Как всичко в точен ред си съчетал.

Прекланям се пред Твойта мисъл, Боже!

Каква хармония в природата си дал.