(На Черен Джак 12 с благодарност)
Корсетът на думите
преиначава смисъла
изкълчва замисъла
похищава
вятъра
умъртвява казаното.
Детето не умее да говори
(с думи)
очите му говорят
вместо тях.
Сблъсквай думите
грубо
да катастрофират
и дерайлират
сякаш
са влакове.
В тези катастрофи
мъртви оживяват.
Някъде мравка
самотна пълзи.
Не мисли
че поезия
пренася...
в лепкавата елегантна
стохастична линия
я оставя
за невиждащи
очи.
Невидяното двойно въздейства.
Натъкнеш ли се някой ден на него
слепец - проглеждаш.
Поезията пълзи
като тази мравка.
Не бърза към мравуняка.
Закъснява
за да пристигне навреме...
Но това навреме
никой не
знае.
Пропасти зеят под краката.
А ти вървиш - не ги забелязваш.
Затова не падаш.
Тялото си не виждаш.
На дъното им то лежи.
Отдавна разложено.
Но мравката от пропастта
цяла излиза.
© Младен Мисана Все права защищены
2. Благодаря ти, Урунгелов! За мен е предостатъчно споделеното от теб. Оценките не са нещо, което колекционирам. Някои бъркат доброто ми възпитание, което ме кара да благодаря на онези, които са ме оценили публично, с афинитет към високи оценки. А това не така. На практика оценяването е нещо анонимно за читателите. Аз - като автор плюс, мога да видя кой и как ме е оценявал, но никой друг! По тази единствена причина, смятам за коректно да изразявам публична благодарност на оценителите си.
Желая ти хубава вечер!
2. Мерси за високата оценка, Пламена!
Хубава седмица от мен!
3. Благодаря ви, Ена и Моника, за високите оценки!
Желая ви сбъдване на кармичните мечти!