Пътят на погледа ми
Пътят на погледа ми към хоризонта се скъсява.
Вече той е съвсем близо до краката ми.
Ако прекрача, в него ще се спъна и тогава
ще падна по очи, от болката разплакани.
Стоя в своя ъгъл, със сенки тъмнина погълнат...
Говоря със сърцето, душата си и само там
намирам свят без хоризонти да ме спъват
и светлина, светлина като в Божествен храм.
От нея наливам с двете треперещи ръце.
Глътка, по глътка, с наслада я отпивам.
Открива се пред мен безкрайното небе. ...