Пътят от ада до рая
Вървях аз по улица една,
забулена жена ме спря
и ме попита:
"Детенце, ти имаш ли душа?"
Аз погледнах към небето,
погледнах я в лицето и ù казах:
"За мен няма слънце и луна,
за мен няма болка и тъга,
за мен няма мъка и самота
аз нямам душа"
Преди да си тръгне тя
прекръсти се с една ръка
и каза:
"Господ да пази света"
На следващия ден
странен мъж ме спря,
погледна ме и ме попита:
"Момиче, имаш ли душа?"
Аз отвърнах му:
"Аз няма майка,
нямам и баща,
сама съм на света
и бродя без душа"
Той обърна се и си тръгна от моя път…
Втори ден измина се,
никой не говореше със мене…
На третия ден обаче
видях, видях едно момче да плаче.
Седнах аз до него,
отметнах къдриците му настрана
и му казах:
"Недей така".
То погледна ме през сълзи,
изправи се пред мене
и каза:
"В ада ще отидеш ти,
задето говориш, че няма души"
Аз погледнах нагоре високо
и видях момчето, като черен ангел
пред мен да стои.
Попитах го тревожно:
"В ада бил ли си, че знаеш мойта участ?"
"Бил съм аз във ада, оттам ида аз,
мрак сковава стените,
паяци лазят по душите,
демони пазят сърцата"
В тоз миг земята се разтресе,
странен мирис се разнесе
и в ада аз попаднах все още жива…
Там долу беше страшно,
демони с черни крила летяха,
душите крещяха,
сърцата плачеха…
Създания на мрака неизвестни
на всяка порта стояха…
Поканиха ме мен самата
в двора на сатаната.
Той с червена кожа,
черни рога,
дълга опашка,
проговори ми зловещо:
"Ти, дето душа нямаш,
вечно ще страдаш,
на мрака ще се кланяш
и живот няма да имаш!"
Аз погледнах го втрещено,
той усмихна се злокобно
и измрънка нещо странно:
"Портите на смъртта ще отвориш
и ако жива останеш,
в рая отиваш"
После демоните ме изкараха оттам
и в друга стая ме поставиха.
Там с дъщерите на сатаната се запознах,
казваха се те
изкушение и омраза.
Нощта преспах там
и плачещото момче ми си присъни.
Той ми каза тихо:
"Бягай, бягай, мила моя,
че те ще те убият
таз вечер!"
Аз послушах го
и бягах… бягах бързо
и стигнах там…
там горе, на небето,
при ангелите
и морето,
при звездите
и сърцето…
На портите почуках аз,
но никой не отвори
и тогава очи затворих
и на пейката се озовах,
там аз лежах в твоите крака втрещена
и мечтах…
Тогава осъзнах,
че адът съществува,
а раят е поредната лъжа,
измислена от самота...
24.05.2010
© Грозното Патенце Все права защищены