koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
11 нояб. 2014 г., 07:47

Пътят продължава 

  Поэзия » Философская
629 0 12

Откакто съм проходил, аз вървя

към края просто неизбежен.

Болея тихо, страдам и кървя

в живота грубоват и нежен.

 

Макар отдавна, че това го знам,

към този край съм се запътил.

И няма аз така да се предам

преди и Бог да ме упътил.

 

Нали е част от общия ни път

отсечката ми извървяна?

Ще издържи ли мойта мъжка плът

на път да е неразпиляна?

 

Че този път до днес - от век на век,

смъртта си вечно заслужава.

По него тръгва също друг човек,

защото пътят продължава...

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Пламена!
    Благодаря, Анна!
    Радвам се, че сте харесали!Приятно ми е да го констатирам!
    Поздрави от мен и ползотворен ден!
  • Много хубав и мъдър стих си написал, Никола!
    Поздрави и от мен!
  • Благодаря на всички за хубавите коментарии и за оценката!Трогнат съм и се радвам, че харесвате творбата ми!
    Поздрави сърдечни и хубав творчески ден!!!!
  • Харесах!
  • Дълбока, мъдра поезия!
  • Поздравления, за хубавия стих!
  • Стигнал си до прозрение в този стих, Никола, за което те поздравявам!
    То се съдържа в цитираното от Елена Илиева. Затова няма да го цитирам повторно. И това прозрение е по-добро от: "Човек и добре да живее, умира..."

    Бъди жив и здрав и пиши все така, а дай Боже и по-добре!
  • Както винаги замисляш!Поздрав!
  • Хубаво стихо, Никола
  • Че този път до днес - от век на век,
    смъртта си вечно заслужава.
    По него тръгва също друг човек,
    защото пътят продължава...
    Поздравявам те!
  • Тук там има драчки и храстчета - я сърце се е закачило, я милувка,
    но пътят се вие - младата стара рекичка,
    понякога лек, понякога тежък, но повече от един живот не може да струва,
    и гледаш - други също пърхат като птички... но вървят - по групички или самички...
  • Никола, чудесно стихотворение - мъдро, истинско и силно!Пътят
    не само продължава, а пътьом влиза в кръговрата.Лошото е ,че преди да сме отново на земята минаваме през реката на забравата.Дали
    съществува или е само мит, ще разберем по-късно, но Бог съществува и пътят ни е благословен от Него! Да си жив и здрав!Поздрав от сърце!
Предложения
: ??:??