Щастието ми не е изгубено.
Само ме намери на перон 3,
на старата гара, скърцащи релси.
Откри ме и се скри в мен...
Изгубих се в града
със забравено име.
Реших там да потърся усмивката си
сред сиви хора и глухи улици...
Глухи са за моите клетви
и отчаяния зов за топлина.
Но аз просто си вървя
пък все някой ще чуе.
Някой ден може би
след дълги откровения и ненужна драма
две ръце ще са вплетени
в знак на разбиране.
След този ден
биха пресъхнали и сълзите.
Душевен катарзис...
И най-накрая...
би се появила отново онази светлина.
Тогава бих поела желаната пътека.
Едва тогава бих могла да покажа
онова отдавна забравено чувство.
© Ивана Кондева Все права защищены