Пъзел
Ту парчетата събирам,
ту разпръсват се наоколо...
Да го сглобя аз не разбирам,
всичко ми се струва тъй дълбоко...
Този пъзел крие случки,
спомени, забравени въздишки.
Да ги събера аз не сполучвам
нито две парчета, нито всички.
Пъзелът стои, а времето минава.
Спомените бавно чезнат,
ала той ненареден остава...
... Но уви, парчетата полека избледняват.
ЦГ.
© Цветелина Все права защищены