Радост
Тъжна Радост ме повежда
из писмата твои.
Само сляпата Надежда,
днеска ми говори.
Тъжна Радост ме изправя,
пред Деня намусен.
Светла Обич се разтваря,
като звук сред песен.
Тъжна Радост. Твойто име.
Спомените стари.
Обич. Устни. Прегърни ме!
Целуваш ме... Пари.
9 ноември 2001, Каримун
© Симеон Дончев Все права защищены