Радост
РА означава Слънце, ДО и СТ - до слънцето намирам се, стоя.
Радостта от делата зависи.
От дневните дела прекрасни.
Когато с времето, с интервалите му ний живеем.
Когато пътищата виждаме - отворени.
От главата си да излезе човек трябва.
И в света широк и необятен да живее.
Но и в главата, в мислите си също.
Точките тез две да обедини трябва - във времето.
От света и неговите "релси" и ограничения - да бои се няма нужда.
Срещат те хора неприятни, чужди.
Ил въобще срещу теб хора различни вървят.
Коли покрай теб профучават.
Потрясквания, потропвания.
Това са все препятствия - говорят те и казват нещо.
Идеи носят ти - за теб света говори.
Той те вижда и те спира.
Но ти "полковник" строг по план стремиш се да живееш. Според своята глава.
Не е правилно това.
Пътят на твоето движение, пресметнат във главата строго е.
Ако обаче не отчетеш потоците на погледи човешки.
На фарове, светещи във теб.
На рева силен на моторите.
На тропането, на почукването, на кучешкия лай.
Ще сгрешиш - със сигурност!
Светът не слушаш ти!
В света обаче - и радост ненадейна има.
Препятствията тез отчитай, забавѝ ходенето свое устремено.
Светът говори ти - има за какво да мислиш.
Има да видиш какво, и да чуеш.
Светът със мисли, чувства и идеи пълен е.
Търси той напрежение-бдение от теб.
Участие във неговия "танц".
Плещите духовни здрави твои търси-иска-моли.
За да живее! Животът от напрежението това, от този труд се храни.
И топлината-светлината слънчева - и тя от процеси подобни се ражда.
Изводът какъв е?
Два са на радостта твоя източниците.
Главата, делата вътрешни, дома е източникът пръв.
Светът и пътищата негови препятствени е източникът втори.
И на двете тез места какво от теб се иска.
Търпение, мислене и труд - геройство.
Съзнателен живот.
По улицата ти вървиш - чуваш шум и глъч.
Поспри се малко - към теб явлението това има отношение пряко.
Тесна пътека, път отворен потърсѝ си.
Не вярвай толкоз на "полковнишкия" ум.
Не вярвай толкоз на умозрителния твой часовник.
Всеки миг променяй се - напред-назад-наляво и надясно ти движи се - път отворен намерѝ!
Не стъпвай безогледно-смело през овършаното поле, с краката свои боси.
За труда що даваш - от света за теб определен - не съжалявай.
Смисъл друг особен животът земен няма.
Освен подреждане на объркани неща.
Освен мислене-виждане-вълнение.
Освен смели, трепетни, фатални стъпки.
Тъга, отегчение има - да - безспорно.
Търпението, трудът, изчакването, тръгването.
Орловият поглед и спусък с отлитане после.
Тигровият скок неумолимо предрешен.
Вълчият вои, гладът и неговия подвиг.
Това е животът - от който радостта се ражда.
Трудят се боговете - знаят че път друг просто няма.
Трудът е пост - временен патрул.
После следва сладък сън - после пак бдение войнско.
Радостта от препятствия и напрежение - от търпение се поражда.
Има също радост-бонус.
Но тя е за децата.
Ще влезат ден един и те в кръга житейски.
Ще се трудят и ще бдят, за да вкусят нова радост.
На радостните и тъжни (понякога) богове - слава.
На Лесничея - труженик - поет скромен - бог.
И на прекрасния другар-приятел - на цялата природа бог - Велес. Слава!
Ура
Лесничея
© Леснич Велесов Все права защищены