Тази нощ в полунощ,
не, не бе полунощ;
а по-скоро - преди да заспя,
Събирачът на грешници
ме посети.
Каза: "Хайде, събирам сърца."
И безропотно аз
му го дадох, без звук
и напъхах го в черна торба.
Той го метна на гръб
и откара го. Друг
после върна ми го
на сутринта.
Заразпитвах
аз мойто сърце: "Но къде
цяла нощ си препускал, кажи?
От какво - разранен,
от какво - насинен
ти се връщаш при мен
да боли?"
"Бях с другари добри" -
каза мойто сърце. -
"Натоварват ни в лодка с весла
и ни пускат сами
по отвесни скали
и по пенеста буйна вода.
Остри камъни, кал
и трески от печал,
а пък ний се премятаме с вик.
Изтощени от страх,
мокри, слаби от глад,
сам не зная как се свестих!
И напъха ни пак
в своя черен найлон
Събирачът на грешни сърца.
И ни върна при вас
да ви мъчим без глас
пак, до гдето се спусне нощта."
© Павлина Гатева Все права защищены